Начало

Мъж и жена ги създаде /10.11.2010/

В днешния свят, където границите и характеристиките на половете са обект на постоянно размиване и извращаване, ми се иска да напиша малко, относно мъжете и жените.

Нека започнем от самото начало.

Битие 2:
18. И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
19. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.
20. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.
21. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.
22. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.
23. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.
24. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

Още в самото начало Бог създава жената, като помощник на мъжа. Това трябва да се разбере много добре. Да бъдеш помощник в Божиите цели и намерения, които Бог е поверил на мъжа е много важна и отговорна работа. Но в днешният хуманистичен и феминизиран свят, на жените се втълпява, че трябва да бъдат самостоятелни и независими, да нямат мъж над себе си, а сами те да владеят на мъжете. От друга страна на мъжете се втълпява, че трябва да се примирят с това да бъдат слабохарактерни и жените да ги командват.

Мъжете и жените имат специфични черти и слабости, които най-добре се виждат при грехопадението.

Битие 3:
1. А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
2. Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;
3. но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
4. А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
5. но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.
6. И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.
7. Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.
8. И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
9. Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
10. А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.
11. А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12. И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
13. И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
14. Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
15. Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
16. На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
17. А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
18. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
19. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

От горния разказ много ясно се виждат, основните слабости на мъжа и жената, довели до грехопадението. Същите слабости, които виждаме и днес.
Жената е лесно податлива на външни влияния /било човешки или демонични/. Тя е склонна да взема бързи решения, които са плод на емоции и чувства, без внимателно да ги обмисли и прецени. В резултат на което после съжалява, но много често е прекалено късно.
Мъжът пък е склонен да бяга от отговорност без да иска да понесе товара и последствията от грешките си, хвърляйки вината върху някой друг.

Какво се случи при грехопадението. Жената се излъга, усъмни се в Бог, пренебрегна божията заповед и си позволи да казва на мъжа си какво да яде. Мъжът от своя страна не се излъга, но от любов към жена си яде и съгреши с пълно съзнание. В резултат на което проклятията към тях не закъсняха. Жената бе проклета да ражда със скръб и всяко нейно желание да бъде подчинено на мъжа и, и той да владее над нея. А мъжът да изкарва прехраната си с пот на челото. Даже земята бе проклета, заради него да ражда тръни и бодли.

Но дори в проклятията се вижда Божията премъдрост, която идва да сложи ред, след грехопадението. Мъжът е зает с работа, за да няма време и желание да се занимава, и изкушава с многобройните прищявки на жена си. Жената е поставена в позиция да слуша и да се покорява на мъжа си. И ако всичко това се прави, както Бог го е наредил, няма да има проблеми. Бумът на разводите, предбрачните и извънбрачните отношения, брачните проблеми, и още, и още са проблем произхождащ от феминизирането и еманципацията на света в последните десетилетия. Медиите постоянно бълват всякакъв бълвоч, променяйки мирогледа и ценностната система, размивайки и развращавайки границите между половете.

Из християнските среди се виждат същите неща, за съжаление. Много уж вярващи жени говорят против мъжете си и искат да командват /също много жени проповедници се навъдиха напоследък, нещо което Словото изрично забранява/. Много уж вярващи мъже пък се държат като лигави дечица, бягащи от отговорности и задължения. Хора които сякаш никога не са си чели Библията.

1 Петр. 3:
1. Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си,
2. като видят, че вие се обхождате със страх и чистота.
3. Вашето украшение да не е външно, сиреч, плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи,
4. но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога.
5. Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си;
6. както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване.
7. Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви.

Кор. 14:
34. Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.
35. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.
36. Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?
37. Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.
38. Но ако някой не иска да признае, нека не признае.

Ефес. 5:
22. Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа;
23. защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото).
24. Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.
25. Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,
26. за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото,
27. за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна.
28. Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.
29. Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата;
30. понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости].
31. “Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът”.
32. Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата.
33. Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.

Кол. 3:
17. и каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарящи чрез Него на Бога Отца.
18. Жени подчинявайте се на мъжете си, както прилича в Господа.
19. Мъже, любете жените си и не се огорчавайте против тях.
20. Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа.
21. Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават.
22. Слуги, покорявайте се във всичко на господарите си по плът, като работите не за очи като човекоугодници, но със сърдечна простота, боейки се от Господа.
23. Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци;
24. понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господа Христа.
25. Защото, който струва неправда, ще получи обратно неправдата си, и то без лицеприятие.

1 Тим:
8. И тъй, искам мъжете да се молят на всяко място, като издигат ръце свети, а не гневни и препирливи,
9. Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна, със срамежливост и целомъдрие, не с плетена коса и злато или бисери или скъпи дрехи,
10. а с добри дела, както прилича на жени, които са се посветили на благочестието.
11. Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение.
12. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива.
13. Защото първо Адам бе създаден, а после Ева.
14. И Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление.
15. Но пак тя ще се спаси чрез чадородието, ако пребъдат във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.

И понеже все ще се намери някой да отиде в другата крайност и да каже: “И какво сега, значи жената трябва да е безгласна робиня?” Не, не означава това. Жената не е робиня, но не е и господарка на мъжа си. Както мъжът трябва съзнателно да предаде себе си да върши не своята воля, а Божията, така и жената трябва да предаде себе си да върши не своите прищевки, а да се подчинява на мъжа си и да му помага.

И за финал е добре да се прочете последната глава на Притчи и да се види, как там е описана добродетелната съпруга.